Бурррргаски вееечери, рибарски мрежи..дойдох си ...у нас...да ви кажа как си дойдох..влизам си в пощата значи...и гледам-отговор от анонимен човек в моя блог..съвсем бях забравила, че имам блог..пише ми под един постинг нещо от рода на:
"няма те, прочетох го..трябва да пишеш...хубаво е да не закриваш този профил".
Заради този/тази индивид/ка дойдох:). И защото някакси се намери време за тук.
Че и паролата се оказа вярна...
И сега какво?:) Животът ни даде по 3 годинки отгоре,откакто не съм писала, време разделно. Какво ли сме свършили за тези 3 години?! Аз- куп дивотии. Една от тях е щерката. Верно, че не пада по-далече от дървото крушата! И може да е дивотия, ма си е моя дет се вика. Цял човек.  Голям веселба било това да има човек дяти! Въйй...Ама и зор, докато се роди и зор, докато се отгледа...Одеве я учех на везна, на мост...хихи..правим коремни преси на плажа...приятелки сме..но мнооого ме ядосва..тръшка се по земята и иска подаръци..аман-заман...то и аз искам да и купувам какво ли не, ама...ейй, как сте вие с това "ама"?:))) Как се справяте? Посъветвайте майката как да откаже детето си от подаръци, без ревове. И какво? Фейсбуквате си вече, а:)? Хубаво е...да...то аз само ви се обаждам с това писание..не че кой знае какъв постинг..но ако някой днес не ви е казал, че ви обича-ей ме на, обичам те..дааа...усмихвам се и лягам след малко до Крушата. 
И благодаря на Анонимния човек.
Днес е света Петка.